Сред различните видове електродвигатели най-широко използваният е асинхронният двигател с променлив ток (известен също като асинхронен двигател). Той е удобен за използване, надежден при работа, евтин и здрав по структура, но факторът му на мощност е сравнително нисък и регулирането на скоростта е по-трудно.
Синхронните двигатели (вижте Синхронни двигатели) обикновено се използват за приложения с голям{0}}капацитет и ниска{1}}скорост. Синхронните двигатели не само имат висок коефициент на мощност, но и скоростта им не зависи от размера на товара, определя се само от честотата на мрежата. Те работят по-стабилно. DC двигателите често се използват в приложения, изискващи широк диапазон на регулиране на скоростта. Те обаче имат комутатор, сложна структура, скъпи са, трудни за поддръжка и неподходящи за тежки условия.
От 70-те години на миналия век, с развитието на технологията за силова електроника, технологията за регулиране на скоростта на променливотоковия двигател постепенно узрява и цените на оборудването намаляват, което води до тяхното широко приложение.
Максималната изходна механична мощност, която един електродвигател може да издържи при определен режим на работа (непрекъсната работа, работа за кратко-време, периодична работа с прекъсвания), без да причини прегряване, се нарича неговата номинална мощност. По време на употреба трябва внимателно да се спазват спецификациите върху табелката. Когато работите с електрически двигател, е важно да се гарантира, че характеристиките на товара съответстват на характеристиките на двигателя, за да се избегне прегряване или блокиране. Електрическите двигатели могат да осигурят широк диапазон от мощност от миливати до десетки хиляди киловати.
Електрическите двигатели са много удобни за използване и управление, притежават възможности като само-стартиране, ускоряване, спиране, движение на заден ход и спиране. Обикновено изходната мощност на електрическия мотор варира в зависимост от неговата скорост, когато скоростта се регулира.
